Пролетисимо
Зора с усмивка и с момински свян
извика изгрева на небосклона.
Цъфтежен и по пролетно пиян
запя денят във булчинските клони.
Тревиците отвориха очи
в избистрено като сълза зелено
и слънцето със палави лъчи
подгони часовете отброени.
Пришпори ги и пролетен ветрец,
роден в гонитбата на суетата.
С надеждата си синя син синчец
извеза нова дреха на земята.
1990 г.
Из стихосбирката "Сърцето на капчука"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
