Пролетна импресия
Посипи ме с прашец, моя цъфнала вишно!
Скрий браздите ми фини от плач и усмивки...
Не, не искам във мен вече нищо излишно...
Ще заровя лице в снежно-листна покривка.
Ще се влея в земята под твоите клони,
дето ражда живот всяка празнична пролет
и любовно цветът ти над мен ще се рони,
да лови на пчелите кокетния полет.
Че жена съм и обич от мене ще блика,
докатó не окапят цветята в косите.
А тогава, във друг някой нежно поникнала,
ще изпратя праха си нагоре да литне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
