Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва,
с плач росата целува цветята;
по пътека до радост позната
със спокойна безгрижност пристъпвам.
Колко свежест пречиста извира
от прохладната пролетна заран!
Като в някоя библия стара,
в нея сбран е цветът на всемира. ...