4.05.2020 г., 22:38 ч.  

Пролетна заран 

  Поезия » Пейзажна, Философска
816 4 7

ПРОЛЕТНА ЗАРАН

 

Като спомени вече ненужни,

неусетно угасват звездите;

ведър вятър погалва скалите

с тихи ласки разнежено южни.

 

Всяка малка тревичка потръпва,

с плач росата целува цветята;

по пътека до радост позната

със спокойна безгрижност пристъпвам.

 

Колко свежест пречиста извира

от прохладната пролетна заран!

Като в някоя библия стара,

в нея сбран е цветът на всемира.

 

Всяка заран прераждам се с чисти

чувства, мисли и светли стремежи

и от девствени паяшки мрежи

си изплитам за писане листи.

 

Всяка заран разцъфвам наново,

както юни разцъфват липите.

Всяка заран изпращам звездите

и чета от зеленото слово.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??