Пролетна заран

4.05.2020 г., 22:38 ч. 2020-05-09T20:11:21+03:00

Поезия » Пейзажна, Философска

1000 4 7

Като спомени вече ненужни,

неусетно угасват звездите;

ведър вятър погалва скалите

с тихи ласки разнежено южни.

Всяка малка тревичка потръпва,

с плач росата целува цветята;

по пътека до радост позната

със спокойна безгрижност пристъпвам.

Колко свежест пречиста извира

от прохладната пролетна заран!

Като в някоя библия стара,

в нея сбран е цветът на всемира.

Всяка заран прераждам се с чисти

чувства, мисли и светли стремежи

и от девствени паяшки мрежи

си изплитам за писане листи.

Всяка заран разцъфвам наново,

както юни разцъфват липите.

Всяка заран изпращам звездите

и чета от зеленото слово.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.