Пролетна заран
ПРОЛЕТНА ЗАРАН
Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва,
с плач росата целува цветята;
по пътека до радост позната
със спокойна безгрижност пристъпвам.
Колко свежест пречиста извира
от прохладната пролетна заран!
Като в някоя библия стара,
в нея сбран е цветът на всемира.
Всяка заран прераждам се с чисти
чувства, мисли и светли стремежи
и от девствени паяшки мрежи
си изплитам за писане листи.
Всяка заран разцъфвам наново,
както юни разцъфват липите.
Всяка заран изпращам звездите
и чета от зеленото слово.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
The work is a contestant:
