Будна е нощта,
не спят и мислите.
Влюбен е дъжда...
Разгръщам в унес листите.
С мечти се пъстри пролетта,
закътва в шепи порива,
на птиците от дързоста
лудее шумно вятъра.
Разпуква срамежливо полско цвете,
с надежда или в самота...
А може би и двете.
© Галина Всички права запазени