Пролетно
Лакомия вятър във косите ти
пак ме предизвиква да ревнувам.
Как не се засрами ненаситника.
Влиза под полите ти. Тършува.
Хваща те през кръста и се носите
над земята, все едно вихрушка.
Ти танцуваш като фея. Боса си.
И сред цветни облаци се люшкаш.
Смееш се в прегръдката на вятъра,
пролетно красива самодиво.
Налудей се, че ще дойде лятото.
Палавият вятър ще си иде.
Ще пристигнат новите горещници,
още по-нахално нетърпими.
Самодива, фея или вещица...
Радвам се
и трите,
че ви имам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
