Пролог в края на един живот
На брат ми Сашо
Подлецът, нечестив, умира всеки ден,
прегърнал мрака матов – дявол без рога.
Да бъдеш честен и със чест да си дарен,
е дарба свише, брат, хвани я за ръка.
Кората спечен хляб да разделиш на две,
последната цигара да изпушиш с друг.
Подминал всички хорски бесове,
бъди на своята тъга добър съпруг.
Бъди на щастието мимолетно страж,
дори когато мечът е на три строшен
Животът ни е твърде кратък воаяж
и няма как със друг да бъде заменен.
Събирай слънчев сок – пчела – от цвят на цвят
и чуй дъждът как пее в стария улук.
Богат съм с теб! И ти бъди със мен богат!
Бъди ми брат, тъй както брат ми бе до тук.
И аз пред Господ няма да застана плах,
щом някой ден сърцето ми да бие спре.
От бялото на моята брада разбрах:
Смъртта е най – добрият начин да умреш!
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
AVE, Морски !!! Откакто те знам,откакто тичкам по редовете ти - винаги съм завършвал с една благородна бучка в гърлото, винаги съм хлъцкал от благородно вълнение по редовете ти !!! Продължавай все така !!! Мислел съм си неведнъж - ако " Откровения " степенуваше своите участници - ти ще си не само в Управата , не само в Двора , ами ще си от лицата , които с пълно право да претендират за Трона !!!
-
Коя Смърт: Естествената смърт, смъртта на Преживелите, ...
-
Животът ни е твърде кратък воаяж... и за смъртта съм съгласна, а като ти кажат, че си безсмъртен и да се отчаяш - скоро ли... трудно стихо и много хубаво.
-
Каква поанта само!!! Ти си поетичен мъдрец! Аплодирам те, Мите!
-
С възхита и респект, както винаги!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
