Пролог в края на един живот
На брат ми Сашо
Подлецът, нечестив, умира всеки ден,
прегърнал мрака матов – дявол без рога.
Да бъдеш честен и със чест да си дарен,
е дарба свише, брат, хвани я за ръка.
Кората спечен хляб да разделиш на две,
последната цигара да изпушиш с друг.
Подминал всички хорски бесове,
бъди на своята тъга добър съпруг.
Бъди на щастието мимолетно страж,
дори когато мечът е на три строшен
Животът ни е твърде кратък воаяж
и няма как със друг да бъде заменен.
Събирай слънчев сок – пчела – от цвят на цвят
и чуй дъждът как пее в стария улук.
Богат съм с теб! И ти бъди със мен богат!
Бъди ми брат, тъй както брат ми бе до тук.
И аз пред Господ няма да застана плах,
щом някой ден сърцето ми да бие спре.
От бялото на моята брада разбрах:
Смъртта е най – добрият начин да умреш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
