Пропастта на поета
Поетът тръгна по пътеки нови,
в обятията на сполуки бъдни.
Присъни му се блян, обнова
на старите скрижали мудни.
Потъна във море червено,
море от сълзи и от блясък.
Пропадна и звезда зелена
го озари през звезден трясък.
Поел на плещите си жива
съдба на хиляди човеци,
поетът знае, че не бива
да крие своите пътеки.
Поетът знае, че не може
да мине пропастта безкрилен,
че пълен с сълзи е потопа
на свободата му -
безсилен...
Прозря поета свойта злоба,
прозря я и я запокити
към вечните недра на гроба,
а себе си с венец окичи.
Погледна пак света в очите,
погледна птиците в небето,
погледна себе си и мигна -
изгуби се в НЕбитието...
в обятията на сполуки бъдни.
Присъни му се блян, обнова
на старите скрижали мудни.
Потъна във море червено,
море от сълзи и от блясък.
Пропадна и звезда зелена
го озари през звезден трясък.
Поел на плещите си жива
съдба на хиляди човеци,
поетът знае, че не бива
да крие своите пътеки.
Поетът знае, че не може
да мине пропастта безкрилен,
че пълен с сълзи е потопа
на свободата му -
безсилен...
Прозря поета свойта злоба,
прозря я и я запокити
към вечните недра на гроба,
а себе си с венец окичи.
Погледна пак света в очите,
погледна птиците в небето,
погледна себе си и мигна -
изгуби се в НЕбитието...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
