niko_niko (Нико Ников)
198 331
Dec 1, 2008, 10:45 AM

Пропастта на поета 

  Poetry
483 0 7
Поетът тръгна по пътеки нови,
в обятията на сполуки бъдни.
Присъни му се блян, обнова
на старите скрижали мудни.

Потъна във море червено,
море от сълзи и от блясък.
Пропадна и звезда зелена
го озари през звезден трясък.

Поел на плещите си жива
съдба на хиляди човеци,
поетът знае, че не бива
да крие своите пътеки.

Поетът знае, че не може
да мине пропастта безкрилен,
че пълен с сълзи е потопа
на свободата му -
безсилен...

Прозря поета свойта злоба,
прозря я и я запокити
към вечните недра на гроба,
а себе си с венец окичи.

Погледна пак света в очите,
погледна птиците в небето,
погледна себе си и мигна -
изгуби се в НЕбитието...

© Нико Ников All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми! Браво!
  • Този поет се подлага на психоанализа всеки път май... Само така, харесва ми.
  • брей, тоя ще да е няк'ъв 'баси поета, 'баси чудото!
    Море червено от сълзи... да не е имало и разбит нос покрай сълзите?

    Поел на плещите си жива
    съдба на хиляди човеци, - той тоя поет е много повече от Христос, значи, който, завалията, само за греховете се захванал, а съдбата вече е нещо много по-всеобхватно.

    И накрая първо прозрение, после поглеждане, каква последователност на себеосъзнаването...

    Понеделнишки шедьовър. Шестица от мен!
  • Браво, момче!
  • В душевния свят на мечтите!
  • Нико, това е.....!
    Просто не намирам думи, за да направя коментар.
    Мога да ти кажа само едно БРАВО!
  • Озари ме...
Random works
: ??:??