danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
17.03.2013 г., 11:34 ч.

Прошка 

  Поезия » Гражданска
1156 1 10

Със вик на птици в съмналото утро

се ражда пак поредният ни ден…

И тръгва нероден към свойто трудно -

задъхан, жаден, вечно устремен.

 

Охлузен се провира в битието,

заченат в грях, живее в самота…

Отдавна си продадохме сърцето

на ония, със черните рога.

 

Навярно той ни праща лицемерно

да влезем в храма, като на парад.

Повярвали, че вече е простена

безумната ни, блудна суета.

 

А толкова е лесно да поискаш

най- искрената прошка… Погледни,

мечтите още могат да са чисти,

от болка може пак да те боли…

 

Когато дрипав скитник моли хляба

с очите на зловещата съдба…

Когато две деца безмълвно чакат

да ги дариш с протегната ръка…

 

Когато ти самият си прощаваш,

за всички неизречени лъжи.

Тогава и надеждата остава,

че Господ също днес ще ти прости…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??