Прошка
Със вик на птици в съмналото утро
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието,
заченат в грях, живее в самота…
Отдавна си продадохме сърцето
на ония, със черните рога.
Навярно той ни праща лицемерно
да влезем в храма, като на парад.
Повярвали, че вече е простена
безумната ни, блудна суета.
А толкова е лесно да поискаш
най- искрената прошка… Погледни,
мечтите още могат да са чисти,
от болка може пак да те боли…
Когато дрипав скитник моли хляба
с очите на зловещата съдба…
Когато две деца безмълвно чакат
да ги дариш с протегната ръка…
Когато ти самият си прощаваш,
за всички неизречени лъжи.
Тогава и надеждата остава,
че Господ също днес ще ти прости…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
