15.03.2021 г., 0:01

Прошка

1.3K 1 9

Прости ми всяка моя грешна мисъл

и всяко зло случайно избуяло.

В живота ти дойдох, за да съм смисъл,

а не да мъча тленното ти тяло.

 

Прости ми, ако в доба те терзая

и ада ти откривам на земята.

Опитах да те пазя, както зная,

но нямам антидот за самотата.

 

Прости ми всяка среща без покана

и всеки дар нечакан и неискан.

Не ходя там, където съм желана,

при теб дойдох, защото си орисан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...