Mar 15, 2021, 12:01 AM

Прошка

  Poetry » Love
1.3K 1 9

Прости ми всяка моя грешна мисъл

и всяко зло случайно избуяло.

В живота ти дойдох, за да съм смисъл,

а не да мъча тленното ти тяло.

 

Прости ми, ако в доба те терзая

и ада ти откривам на земята.

Опитах да те пазя, както зная,

но нямам антидот за самотата.

 

Прости ми всяка среща без покана

и всеки дар нечакан и неискан.

Не ходя там, където съм желана,

при теб дойдох, защото си орисан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...