7.01.2009 г., 12:59

Прошка

966 0 3
Да изкупя вината си не мога,
да продам душата си не мога,
да те принудя да забравиш не мога,
но за прошка те моля.

Ще извикам силно с болно сърце,
колкото сили има в моето гърло,    
ще протягам свойте ръце
и пак за прошка те моля.

Гузна е моята съвест, осъзнах
грешката и затова се разкайвам,
но не ми отвръщай с мъст,
за прошка моля и съжалявам.

Да виня себе си мога,
да накажа постъпката своя мога,
да променя себе си мога,
но да живея без прошка не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...