mariq90 (Мария) mariq90 (Мария)
28
Jan 7, 2009, 12:59 PM

Прошка

  Poetry » Other
965 0 3
Да изкупя вината си не мога,
да продам душата си не мога,
да те принудя да забравиш не мога,
но за прошка те моля.

Ще извикам силно с болно сърце,
колкото сили има в моето гърло,    
ще протягам свойте ръце
и пак за прошка те моля.

Гузна е моята съвест, осъзнах
грешката и затова се разкайвам,
но не ми отвръщай с мъст,
за прошка моля и съжалявам.

Да виня себе си мога,
да накажа постъпката своя мога,
да променя себе си мога,
но да живея без прошка не мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0