Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
5.02.2023 г., 22:28 ч.  

Прошка "до поискване" 

  Поезия » Философска
192 2 4

Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде,
те се погледнат, но с твойте очи.
Кой ще е грешен, кой неосъден,
кой като камък студен ще мълчи?


Ако тогава все още ги носиш,
техните камъни – църква вдигни!
Бог подарява – от Бог не се проси,
Той ще измие и твойте вини.
В блато красивите думи са расли,
лягат с "любов" и се будят с: — "Амин"!
Те са безгрешните. В простите ясли,
е" най-прегрешилият" – Божият син.


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • "Бог подарява – от Бог не се проси,
    Той ще измие и твойте вини." - добре си го казала!
  • Много ми хареса!!!
  • Стойностно. В мойто избрано.
    "А ако нявга (дай, Боже!) да бъде,
    те се погледнат, но с твойте очи.
    Кой ще грешен, кой неосъден,
    кой като камък студен ще мълчи?"
    Нямам време да търся запетайките, Наде, да ме прощаваш...
Предложения
: ??:??