Прошка "до поискване"
Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде,
те се погледнат, но с твойте очи.
Кой ще е грешен, кой неосъден,
кой като камък студен ще мълчи?
Ако тогава все още ги носиш,
техните камъни – църква вдигни!
Бог подарява – от Бог не се проси,
Той ще измие и твойте вини.
В блато красивите думи са расли,
лягат с "любов" и се будят с: — "Амин"!
Те са безгрешните. В простите ясли,
е" най-прегрешилият" – Божият син.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
