14.06.2020 г., 8:26

Проста мъдрост

1K 6 15

ПРОСТА МЪДРОСТ

 

Живея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи.

 

Вечерям хляб със сол и лук
и всичко е така прекрасно –
тревата, ситният капчук,
очакването да пораснеш,

 

светулката, която бе
понякога случаен спътник,
изпраното след дъжд небе,
утихващият грозен тътен.

 

Открих ли смисъла дълбок –
частица от света да бъда?
Навярно тъй решил е Бог –
защото е добър и мъдър.

 

Валентина Йотова, 11 юни 2020 г., София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро и красиво, Вале! Сякаш не пишеш, а бродираш с думи по листа
  • Такъв разкош, Валя, да го четеш отгоре надолу, и обратно и по диагонал и все си ти- истинската Валя, която видях само веднъж, но от произведения, коментари зная доста повече- че все търсиш смисъл, истина и справедливост!
  • Бъди, Доче, ти си като нощна фея - забелязала съм, че тогава влизаш и четеш.
  • Напипала си нишката на смисъла.
    (това напомня малко остаряване)
    Подавам ти ръка за ръкостискане
    за мъдростта във рими поздравявам те!
  • Благодаря, Паленка

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...