renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
9.09.2011 г., 0:54 ч.

Простен бъди 

  Поезия » Любовна
724 0 8

Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко

в душата ми със нокти да се ровиш,

на твоята да ù е хубаво, широко,

а мене бавно да ме тровиш...

 

От тази близост само ти спечели,

за тебе се превърнах във олтар,

разказа ми за всичките раздели,

изповяда си живота стар...

 

Поех и твойта тежест, зла тегоба,

пречистен ти заспа, олекотен,

а в мен растеше мъката - като в утроба,

очакваща да я изхвърли миг рожден...

 

Прощавам ти поредната измяна,

душата ти е пълна с тиня, с кал...

във дяволски въжета омотана -

да знаеш само колко ме е жал...

 

Простен бъди, ела при мен възможен,

от мен махни отровата, калта...

Животът няма да е все тъй сложен -

ела, протегнала съм ти ръка...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??