Простен бъди
Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко
в душата ми със нокти да се ровиш,
на твоята да ù е хубаво, широко,
а мене бавно да ме тровиш...
От тази близост само ти спечели,
за тебе се превърнах във олтар,
разказа ми за всичките раздели,
изповяда си живота стар...
Поех и твойта тежест, зла тегоба,
пречистен ти заспа, олекотен,
а в мен растеше мъката - като в утроба,
очакваща да я изхвърли миг рожден...
Прощавам ти поредната измяна,
душата ти е пълна с тиня, с кал...
във дяволски въжета омотана -
да знаеш само колко ме е жал...
Простен бъди, ела при мен възможен,
от мен махни отровата, калта...
Животът няма да е все тъй сложен -
ела, протегнала съм ти ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
