Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко
в душата ми със нокти да се ровиш,
на твоята да ù е хубаво, широко,
а мене бавно да ме тровиш...
От тази близост само ти спечели,
за тебе се превърнах във олтар,
разказа ми за всичките раздели,
изповяда си живота стар...
Поех и твойта тежест, зла тегоба,
пречистен ти заспа, олекотен,
а в мен растеше мъката - като в утроба,
очакваща да я изхвърли миг рожден... ...