renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
Sep 9, 2011, 12:54 AM

Простен бъди 

  Poetry » Love
730 0 8

Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко

в душата ми със нокти да се ровиш,

на твоята да ù е хубаво, широко,

а мене бавно да ме тровиш...

 

От тази близост само ти спечели,

за тебе се превърнах във олтар,

разказа ми за всичките раздели,

изповяда си живота стар...

 

Поех и твойта тежест, зла тегоба,

пречистен ти заспа, олекотен,

а в мен растеше мъката - като в утроба,

очакваща да я изхвърли миг рожден...

 

Прощавам ти поредната измяна,

душата ти е пълна с тиня, с кал...

във дяволски въжета омотана -

да знаеш само колко ме е жал...

 

Простен бъди, ела при мен възможен,

от мен махни отровата, калта...

Животът няма да е все тъй сложен -

ела, протегнала съм ти ръка...

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??