renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Sep 9, 2011, 12:54 AM

Простен бъди

  Poetry » Love
947 0 8

Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко

в душата ми със нокти да се ровиш,

на твоята да ù е хубаво, широко,

а мене бавно да ме тровиш...

 

От тази близост само ти спечели,

за тебе се превърнах във олтар,

разказа ми за всичките раздели,

изповяда си живота стар...

 

Поех и твойта тежест, зла тегоба,

пречистен ти заспа, олекотен,

а в мен растеше мъката - като в утроба,

очакваща да я изхвърли миг рожден...

 

Прощавам ти поредната измяна,

душата ти е пълна с тиня, с кал...

във дяволски въжета омотана -

да знаеш само колко ме е жал...

 

Простен бъди, ела при мен възможен,

от мен махни отровата, калта...

Животът няма да е все тъй сложен -

ела, протегнала съм ти ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0