Прости...
"На Велина"
Прости, приятелко,
на болката ми сляпа...
на бедната погача...
Гордостта гощавах,
засищах се с думи,
погачата, жадна за още.
Нахрани ме с болка,
твоята болка...
Днес... Приятелко...
тихо ще приседнеш...
ти до мен...
Не ще ти кажа: забрави.
Със солени сълзи...
днес погачата гости.
Някога от глъчка шумна,
а сега е само за двамина.
Да помълчим ли, тъй,
сред спомени от смях,
на детството наше,
отминало без време,
сред отмора похабена.
Младоста е лик забранен...
един миг... неуползотворен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
