"На Велина" Прости, приятелко, на болката ми сляпа... на бедната погача... Гордостта гощавах, засищах се с думи, погачата, жадна за още. Нахрани ме с болка, твоята болка... Днес... Приятелко... тихо ще приседнеш... ти до мен... Не ще ти кажа: забрави. Със солени сълзи... днес погачата гости. Някога от глъчка шумна, а сега е само за двамина. Да помълчим ли, тъй, сред спомени от смях, на детството наше, отминало без време, сред отмора похабена. Младоста е лик забранен... един миг... неуползотворен.