18.06.2022 г., 18:17 ч.

Прости ми, приятелю! 

  Поезия » Друга
829 3 16

Небето се смръщи, ще вали,

по склоновете плъзна мъгла,

над вейки със запустели гнезда,

се трупаха черни гарвани.

 

Чу се злокобен камбанен звън,

и остър плач проглуши тишината,

беше се свършил земният път,

на мой скъп и верен приятел.

 

И още по черно изглежда небето,

в просълзените ми тъжни очи,

свива се и пари от болка сърцето,

прости ми приятелю, прости.

 

Стоя прикована към земния ров,

и гледам последната ти спирка,

зина прегръдката черния гроб

и те отнесе някъде в неизвестното.

 

Прости ми, приятелю, закъснях,

приживе не дойдох да те видя,

сега усещам тежкия грях,

как разяжда душата ми !

Прости!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??