Jun 18, 2022, 6:17 PM

Прости ми, приятелю! 

  Poetry » Other
1112 3 16

Небето се смръщи, ще вали,

по склоновете плъзна мъгла,

над вейки със запустели гнезда,

се трупаха черни гарвани.

 

Чу се злокобен камбанен звън,

и остър плач проглуши тишината,

беше се свършил земният път,

на мой скъп и верен приятел.

 

И още по черно изглежда небето,

в просълзените ми тъжни очи,

свива се и пари от болка сърцето,

прости ми приятелю, прости.

 

Стоя прикована към земния ров,

и гледам последната ти спирка,

зина прегръдката черния гроб

и те отнесе някъде в неизвестното.

 

Прости ми, приятелю, закъснях,

приживе не дойдох да те видя,

сега усещам тежкия грях,

как разяжда душата ми !

Прости!

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??