Прости ми, приятелю!
Небето се смръщи, ще вали,
по склоновете плъзна мъгла,
над вейки със запустели гнезда,
се трупаха черни гарвани.
Чу се злокобен камбанен звън,
и остър плач проглуши тишината,
беше се свършил земният път,
на мой скъп и верен приятел.
И още по черно изглежда небето,
в просълзените ми тъжни очи,
свива се и пари от болка сърцето,
прости ми приятелю, прости.
Стоя прикована към земния ров,
и гледам последната ти спирка,
зина прегръдката черния гроб
и те отнесе някъде в неизвестното.
Прости ми, приятелю, закъснях,
приживе не дойдох да те видя,
сега усещам тежкия грях,
как разяжда душата ми !
Прости!
© Миночка Митева All rights reserved.
