18.07.2016 г., 11:48  

Просто е как се обичат

904 0 1

Просто е:

-Мъжко и женско винаги  се привличат!

Просто и естествено е да кажем:

-Те се обичат!

...

 

Тя бе красотата, в плът и дреха обвита.

Цвят на разцъфнал бадем.

Сутрешна роса във тревата попита,

мак  сред полето в пролетен ден.

 

Бидейки нежна и тиха,

тя бе омарата сутрин над езеро,

ноти от нежен рефрен,

тя бе и тайфун разбушуван,

щом стане сърдита,

вършачка, неоставяща клас несломен.

...

Той бе силата на ковашкия чук,

налагащ гореща стомана,

бе също и тракторен плуг,

оставящ след себе си земя разорана.

 

Той бе канара,

на вълните стояща в морето,

но бе и рохкава почва,

размекната след дъжд на полето.

...

Събраха се,

в момент от всемира,

универсален, изчистен.

Разбушува се лава, вода и метал

във спектакъл величествен.

 

Хвърчаха искри,

въртяха се бури

и никой борбата им не посмя да разтури.

...

Къде са сега?

Ето ги в парка, седят си на пейката преплели ръце.

Косите им бели, раздавали сили без мярка,

преследвайки своите диви коне.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...