Пространствата, които ни разделят
ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява?
И споменът – игла в сеното,
до кръв издраска голите ми длани.
Не си отивай днес, защото
готова бях до края да остана.
Наивно мислех, че просветва
в далечината изходът от мрака.
Ала мираж са бреговете,
когато няма кой да те очаква.
Аз с топъл шал ще те загърна.
Студено е, защото сме самотни.
В часовника, стрелките върнал,
едва ли времето ще пусне котва.
И тръгваме си след секунда.
Изпълнен бе животът ми с раздяла.
Да те обичам, беше трудно.
От болката разбрах, че съм живяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
