Пространствата на времето
Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях...
Това е важното...оцелях...
въпреки отровните думи,
шепата хапчета, умората на дните.
Пропилени мечти - бисерни мъниста
разпилени в пространството на
своята истинска същност...
Тишина...разширявам пространството
след толкова битки - тишината
е плашеща, разпилените чувства
в шепи събирам...А монетата сребърна
дали ще ти стигне, да платиш за
предателствата от злоба изригнали.
Светлина...свети пространството!
Оцелях...въпреки всичко и всички!
Самотен воин - на търсещи истини
а лъжите потулват се - не са били
искрени а просто лъжи помитащи
с болка вълшебния свят...
Светлина - пленява пространството!
А душата ми цветна - блести
и пулсира...любовта ми е звездна,
разпръсква искрици...докоснах
душата си с мир и надежда
и простих на времето за кървящите рани.
А сърцето пулсира и се слива с най - нежния
трепет и с пулса на живота, а мислите звездни
достигат всемира...Затова ще изчистя
пространството, ще изхвърля всичко
ненужно...овехтели спомени, мисли и думи.
Ще разкрия истини но вече ненужни...
Живота е битка, оцелява силния...!
Затова ще изпълня пространството
с нови мисли, мечти и надежда!
Ще открехна душата си
и клетката на светлината - отключвам...
И вече светло е...светлината докосва -
пулсира в сърцето ми... И любов
към всемира изпраща...!
13.05.2021г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
