18.05.2021 г., 23:33

Пространствата на времето

797 3 7

Вакуум...празно пространство.

Стопирах мислите - стига са

ровили във миналото...

незараснали рани,

отминала болка...оцелях...

Това е важното...оцелях...

въпреки отровните думи,

шепата хапчета, умората на дните.

Пропилени мечти - бисерни мъниста

разпилени в пространството на

своята истинска същност...

Тишина...разширявам пространството

след толкова битки - тишината

е плашеща, разпилените чувства

в шепи събирам...А монетата сребърна

дали ще ти стигне, да платиш за

предателствата от злоба изригнали.

Светлина...свети пространството!

Оцелях...въпреки всичко и всички!

Самотен воин - на търсещи истини

а лъжите потулват се - не са били

искрени а просто лъжи помитащи

с болка вълшебния свят...

Светлина - пленява пространството!

А душата ми цветна - блести

и пулсира...любовта ми е звездна,

разпръсква искрици...докоснах

душата си с мир и надежда

и простих на времето за кървящите рани.

А сърцето пулсира и се слива с най - нежния

трепет и с пулса на живота, а мислите звездни

достигат всемира...Затова ще изчистя

пространството, ще изхвърля всичко

ненужно...овехтели спомени, мисли и думи.

Ще разкрия истини но вече ненужни...

Живота е битка, оцелява силния...!

Затова ще изпълня пространството

с нови мисли, мечти и надежда!

Ще открехна душата си

и клетката на светлината - отключвам...

И вече светло е...светлината докосва -

пулсира в сърцето ми... И любов

към всемира изпраща...!

 

13.05.2021г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Ще разкрия истини но вече ненужни...
    Живота е битка, оцелява силния..
    Целият ти стих и една болезнена истина! Идва момент когато просто спираме, да чакаме, да искаме, да търсим... Тогава започваме да живеем. Поздравления!
  • Толкова хубаво си го казал, Младене.
    Благодаря ти от сърце за искрения коментар!

    Миночка, благодаря ти за хубавите пожелания и коментар!

    Стойчо, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!

    Георги, благодаря ти за хубавите думи!

    Този стих е написан от душата. Доста трудно е да преглътнеш предателствата
    от близки хора. Да преминеш през болката да я изживееш. Да преглътнеш огорченията
    но да ти и напомнят за незараснали рани. Толкова много плаках преди да напиша
    този стих в един момент разбрах, че прощавам на себе си и светлината в мен е
    силна щом плачех за свекърва си която бе приета в тежко състояние в болница.
    Сега е добре и се лекува. И в горещите сълзи на сърцето си осъзнах силата на прошката.

    "А душата ми цветна - блести

    и пулсира...любовта ми е звездна,

    разпръсква искрици...докоснах

    душата си с мир и надежда

    и простих на времето за кървящите рани."
  • Приятно хубаво.
  • Когато преминеш по пътеката на живота и любовта, там ще срещнеш болката, изпитанията на съдбата и въпреки това трябва да продължиш напред!
    Прекрасна лирика!
    Поздравления, Катя!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....