Пространствата на времето
Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях...
Това е важното...оцелях...
въпреки отровните думи,
шепата хапчета, умората на дните.
Пропилени мечти - бисерни мъниста
разпилени в пространството на
своята истинска същност...
Тишина...разширявам пространството
след толкова битки - тишината
е плашеща, разпилените чувства
в шепи събирам...А монетата сребърна
дали ще ти стигне, да платиш за
предателствата от злоба изригнали.
Светлина...свети пространството!
Оцелях...въпреки всичко и всички!
Самотен воин - на търсещи истини
а лъжите потулват се - не са били
искрени а просто лъжи помитащи
с болка вълшебния свят...
Светлина - пленява пространството!
А душата ми цветна - блести
и пулсира...любовта ми е звездна,
разпръсква искрици...докоснах
душата си с мир и надежда
и простих на времето за кървящите рани.
А сърцето пулсира и се слива с най - нежния
трепет и с пулса на живота, а мислите звездни
достигат всемира...Затова ще изчистя
пространството, ще изхвърля всичко
ненужно...овехтели спомени, мисли и думи.
Ще разкрия истини но вече ненужни...
Живота е битка, оцелява силния...!
Затова ще изпълня пространството
с нови мисли, мечти и надежда!
Ще открехна душата си
и клетката на светлината - отключвам...
И вече светло е...светлината докосва -
пулсира в сърцето ми... И любов
към всемира изпраща...!
13.05.2021г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Роси, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
-
Ще разкрия истини но вече ненужни...
Живота е битка, оцелява силния..
Целият ти стих и една болезнена истина! Идва момент когато просто спираме, да чакаме, да искаме, да търсим... Тогава започваме да живеем. Поздравления! -
Толкова хубаво си го казал, Младене.
Благодаря ти от сърце за искрения коментар!
Миночка, благодаря ти за хубавите пожелания и коментар!
Стойчо, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
Георги, благодаря ти за хубавите думи!
Този стих е написан от душата. Доста трудно е да преглътнеш предателствата
от близки хора. Да преминеш през болката да я изживееш. Да преглътнеш огорченията
но да ти и напомнят за незараснали рани. Толкова много плаках преди да напиша
този стих в един момент разбрах, че прощавам на себе си и светлината в мен е
силна щом плачех за свекърва си която бе приета в тежко състояние в болница.
Сега е добре и се лекува. И в горещите сълзи на сърцето си осъзнах силата на прошката.
"А душата ми цветна - блести
и пулсира...любовта ми е звездна,
разпръсква искрици...докоснах
душата си с мир и надежда
и простих на времето за кървящите рани." -
Приятно хубаво.
-
Когато преминеш по пътеката на живота и любовта, там ще срещнеш болката, изпитанията на съдбата и въпреки това трябва да продължиш напред!
Прекрасна лирика!
Поздравления, Катя! -
С нови мисли, пречистени, към ново начало. Нека светлината да е спътник е живота ти, Таня!
-
Независимо от предателствата, на които ни подлага времето, чрез своите безбройни агенти, ние можем да съберем сили, за да изпълним пространството с мечти, надежди и светлина. Това е дълг преди всичко към нас самите. Това е заложено в заключителния акорд на стиха:
"Затова ще изпълня пространството
с нови мисли, мечти и надежда!
Ще открехна душата си
и клетката на светлината - отключвам...
И вече светло е...светлината докосва -
пулсира в сърцето ми... И любов
към всемира изпраща...!"
Идейно, силно и въздействащо стихотворение. Поздравление, Катя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
