26.10.2009 г., 2:43 ч.

Просяк 

  Поезия » Гражданска
1036 0 2

Беше добър, а те дори не знаеха за него,


ей го там - стои, болката къса във него!


Студено е, знам, студена е самотата...


Студена пара стиснал бе във ръката!...


***

Долепен до стената, бе забил поглед в земята,


за него оставаше спомен от красотата,


a тя я няма... в очите му - сълзи блестят,


кротко си чака - оставил ги бе да текат!...


*****

Гласът му трепереше - с надежда протегна ръка,


не губеше нищо - оставаше сам във нощта!...


Хора минават - оставяха стъпки в снега,


нямаше с кой да поплаче... - ... защо го гледат така!?...


***

... без надежда една, във небето - звездата, посочи ми той, че е тя...


‘’Несправедливо е!... - каза ми, аз го гледах с тъга,


a той стоеше си там - погълнат бе от нощта!...


*****

Няма пътека една,

а той към мене погледна,


само спомен остави,

а сутринта му бе последна...

 

© Дилян Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??