Просяк
Беше добър, а те дори не знаеха за него,
ей го там - стои, болката къса във него!
Студено е, знам, студена е самотата...
Студена пара стиснал бе във ръката!...
***
Долепен до стената, бе забил поглед в земята,
за него оставаше спомен от красотата,
a тя я няма... в очите му - сълзи блестят,
кротко си чака - оставил ги бе да текат!...
*****
Гласът му трепереше - с надежда протегна ръка,
не губеше нищо - оставаше сам във нощта!...
Хора минават - оставяха стъпки в снега,
нямаше с кой да поплаче... - ... защо го гледат така!?...
***
... без надежда една, във небето - звездата, посочи ми той, че е тя...
‘’Несправедливо е!... - каза ми, аз го гледах с тъга,
a той стоеше си там - погълнат бе от нощта!...
*****
Няма пътека една,
а той към мене погледна,
само спомен остави,
а сутринта му бе последна...
© Дилян Дончев All rights reserved.
