Беше добър, а те дори не знаеха за него,

ей го там - стои, болката къса във него!

Студено е, знам, студена е самотата...

Студена пара стиснал бе във ръката!...

***

Долепен до стената, бе забил поглед в земята,

за него оставаше спомен от красотата,

a тя я няма... в очите му - сълзи блестят,

кротко си чака - оставил ги бе да текат!...

*****

Гласът му трепереше - с надежда протегна ръка,

не губеше нищо - оставаше сам във нощта!...

Хора минават - оставяха стъпки в снега,

нямаше с кой да поплаче... - ... защо го гледат така!?...

***

... без надежда една, във небето - звездата, посочи ми той, че е тя...

‘’Несправедливо е!... - каза ми, аз го гледах с тъга,

a той стоеше си там - погълнат бе от нощта!...

*****

Няма пътека една,

а той към мене погледна,

само спомен остави,

а сутринта му бе последна...