limeruna (Йоана)
565 3355
29.06.2019 г., 11:34 ч.

Протокниги 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
573 7 7

Протокниги

 

Докога да изчаквам за края си? 
Ако никога той не пристигне? 
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато. 

 

Под самотни години тревожност 

валс танцува сред облия спомен. 

Не загива – изсъхва безпомощно 
в меки страници с топли въпроси. 

 

Докога да погубваме себе си? 
Пак побягваме в облачна лудост. 
Но мечти под звезди и победи 
съхраняват се, бледи и чудни. 

 

Безпогрешно човечни писатели 
все спасяват героите в приказки. 
Пооглеждам се в теб и посядам 
по ръба на дъха ни в кориците. 

 

То – опазено в хода на времето,   
с ярък цвят, в аромат на хартия,   
още влива в душата ми смелост 
да запише с кръвта ми открития. 

 

Как измислиха хората книгите:
с пеперуда от смях на гърдите 
и небета в очите поникнали    

с плод сълзите. Рисуваха дишане.  

 

Да повярвам в съня си е хубаво, 
да забравя да бъда история...
в тъмни образи, сенки на бухали 
… двойка влюбени пазят доброто.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много!
  • Силно! Моите поздравления!
  • Поздравления за стиха ти , Йоана!
  • Хубаво е!
  • Браво за този стих Йоана!
    Грабна ме още с заглавието!
    Поезията ти е толкова интересна, утопична, но същевременно и зазимена, уравновесена!
  • Искрени поздравления и от мен за разкошното стихотворение! Грабна ме още самото заглавие и първият куплет! Последвани от красива осъзнатост в дълбочина, а финала го почувствах като закодирана информация на истински ценното, запазено и споделено!
  • Твоите стихотворения, Йоана, са празник за очите и душата ми. Това ново стихотворение не прави изключение от правилото. И тук срещам тази образност, която не мога да открия у нито един друг автор - автентична, парадоксална, ефирна - носител на много висока поетична дарба. И кой друг, освен теб, може да напише такива редове...?:

    "А надеждата тъжно ухае като цвете в сърцето затиснато.
    Под самотни години тревожност валс танцува сред облия спомен.
    Не загива – изсъхва безпомощно в меки страници с топли въпроси.
    Докога да погубваме себе си? Пак побягваме в облачна лудост.
    Но мечти под звезди и победи съхраняват се, бледи и чудни...
    Да повярвам в съня си е хубаво, да забравя да бъда история...
    в тъмни образи, сенки на бухали
    … двойка влюбени пазят доброто."

    Благодаря ти за естетическата наслада, която изпитах и чиято кулминация съвпадна с финала!:

    "в тъмни образи, сенки на бухали
    … двойка влюбени пазят доброто."
Предложения
: ??:??