Протокниги
Протокниги
Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност
валс танцува сред облия спомен.
Не загива – изсъхва безпомощно
в меки страници с топли въпроси.
Докога да погубваме себе си?
Пак побягваме в облачна лудост.
Но мечти под звезди и победи
съхраняват се, бледи и чудни.
Безпогрешно човечни писатели
все спасяват героите в приказки.
Пооглеждам се в теб и посядам
по ръба на дъха ни в кориците.
То – опазено в хода на времето,
с ярък цвят, в аромат на хартия,
още влива в душата ми смелост
да запише с кръвта ми открития.
Как измислиха хората книгите:
с пеперуда от смях на гърдите
и небета в очите поникнали
с плод сълзите. Рисуваха дишане.
Да повярвам в съня си е хубаво,
да забравя да бъда история...
в тъмни образи, сенки на бухали
… двойка влюбени пазят доброто.
© Йоана All rights reserved.
