28.04.2011 г., 11:58

Провинциална разходка

696 0 3

Кога ще се изплаче тази Пролет?

Защо е тъжна? Кой я оскърби?

Цветята, свити в своя корен,

треперят като мънички жени...


Във София градините са ничии -

осиновяват ги като деца.

В провинцията са щастливи -

цветята с грижа срещат Пролетта.


Мисля си, че трябва нежна ласка,

а не вързопче със пари,

за да ухае пролетното цвете -

красотата да подслажда наш'те дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...