Apr 28, 2011, 11:58 AM

Провинциална разходка

695 0 3

Кога ще се изплаче тази Пролет?

Защо е тъжна? Кой я оскърби?

Цветята, свити в своя корен,

треперят като мънички жени...


Във София градините са ничии -

осиновяват ги като деца.

В провинцията са щастливи -

цветята с грижа срещат Пролетта.


Мисля си, че трябва нежна ласка,

а не вързопче със пари,

за да ухае пролетното цвете -

красотата да подслажда наш'те дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...