бармах (Леонид Стоянов)
103 724
7.12.2007 г., 11:17 ч.

Прозрение 

  Поезия » Гражданска
780 0 11

Поетът дойде.

С бяла риза и черно сако.

И сам.

Неизвестно защо.

Сред пъстрите цветове на нощта,

фракове, роклите...

Той се открояваше,

дори на фона на всичко това.

Не блестеше със физика,

но бе елегантен,

с лека тридневна брада.

Беше цветно петно във тази сивота.

- Сивота наричаш блясъка, изяществото, тази красота?

- Човече, нима парите ти са символ на гордостта?

Но никой не го чу, нито пък разбра.

А хора много, все звезди и светила.

Мъжете с ореоли, жените със крила.

Светци и ангели, все божи чеда.

Поетът се замисли.

- Господи, възможно ли е всичко това?

Всеки тук е цар в един собствен свят

и господар на един измислен народ.

Народ - от бедни, неми, прости души.

За да може сам, царят да блести.

Поетът замълча.

Бе мечтател и си позволи да не е тук, дори сега.

Свине с костюми, погледна ги с тъга.

Това ли е елитът?

Срамота!

 

А беше писал роман и ода за народа.

Накара ме да се гордея,

написал беше епопея...

Участвал в битки и сражения,

преглътнал много унижения,

с народа той се бореше в едно,

държейки своето перо.

Къде ли бяха господата,

когато той рисуваше лицето на страната?

Изчакаха удобния момент да кажат:

- Ето на, спечелихме войната!

- Демокрация!

- Да живее свободата!

Свободия, бих казал. Тежко им на децата.

 

Същевременно коктейлът достигна връхната си точка.

Гоподин с костюм излезе и започна:

- И така, дами и господа...

Поетът ги погледна, после се засмя.

Доживяхме и това.

Довчерашни другари, днес са господа.

Той тръгна към вратата.

Все пак животът се променя под ударите на съдбата.

Но уви, босият си бос, богатият с парата.

Нищо различно, играе се по правилата.

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??