22.09.2013 г., 19:24

Прозрение

962 0 18

 

Зората ражда ден и го дарява

с любов на тези вечни  небеса.

А те Земята цяла озаряват,

за да се раждат нови чудеса.


И всяко семенце в пръстта пониква,

защото е от обич оплодено.

С това явление  така сме свикнали,

че ни изглежда най-обикновено.


И всичко тук е сътворено с обич,

безбрежна като бистър хоризонт.

А земният живот е само  проба

за бъдното докосване до Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...