Sep 22, 2013, 7:24 PM

Прозрение

  Poetry » Other
963 0 18

 

Зората ражда ден и го дарява

с любов на тези вечни  небеса.

А те Земята цяла озаряват,

за да се раждат нови чудеса.


И всяко семенце в пръстта пониква,

защото е от обич оплодено.

С това явление  така сме свикнали,

че ни изглежда най-обикновено.


И всичко тук е сътворено с обич,

безбрежна като бистър хоризонт.

А земният живот е само  проба

за бъдното докосване до Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...