14.02.2021 г., 11:16

Прозрение (за виното и любовта)

413 1 2

 

На терена днес ще мерят сили

двама истински мъже. Светии.

Трифон Зарезан - отколе домакин.

Чаровник - гост е … св. Валентин.

Първият със жест традиционен

тъмно вино с мѐнчето разлива.

Гроздов сок,  от древен корен

на лоза божествена отпива!

Вторият е с възраст неопределена.

Силата му ражда се от любовта.

Тайна, явна, даже забранена,

свързана е винаги с …жена!

Трифон е заложил на екип в червено.

Като виното от Гъмза с Кабернѐ.

Валентин  е с визия модерна.

а в гърдите му - пулсиращо сърце!           

Фенове горещи има всеки

в рунда за върховенство и чест.

Сякаш Капулети и Монтеки

шпаги ще кръстосат днес.

Но след две - три чаши, с тост

за горчиво вино и за любовта,

стигнаха до важния въпрос:

Можем ли без тях в света?

Да! Във виното е истината!    

А любовта е вдъхновение!

Чудесно е, че всички днес

достигнаха  това прозрение.

Вдигна бъклицата изпотена                                     

Свети Трифон Зарезан.  

С реч  към всички, вдъхновена,   

се обърна той засмян:                                             

Нека ни опива руйно вино!

Нека има берекет!

Нека и любов да има! Силна!

И на двайсет, и на шейсет!

И догдето свят светува

нека заедно да празнуват

работливите лозари,

влюбените, със сърцата млади!

С чаша вино и за тяхно здраве

да се поздравим с „Наздраве“!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...