БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
44 71
28.04.2021 г., 9:14 ч.

Пръст 

  Поезия
442 1 5

Едно небе над нас, което да ни съди,

а ти размахваш пръст, откакто те изпъди

от рая кротко Бог, без нищо да ти каже.

Почувства се навън съвсем като прокажен

и само този пръст отчаяно повдигаш,

когато зърнеш друг, че рая е постигнал.

Измисляш имена, изправяш се на пръсти

да видиш онзи там - как ревностно се кръсти

и как го пусна Бог. На теб нали отказа?

И в бедната душа надига се омраза,

защото ей го на - досущ на теб прилича,

но явно онзи - Бог - по-силно го обича.

Едно небе над нас, което право съди,

а ти и тук, и там се имаш за изпъден

и черно-бял вървиш, и съдиш в черно-бяло,

но Бог не ти е крив. Той в цвят ни е създавал.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??