Пръст
Едно небе над нас, което да ни съди,
а ти размахваш пръст, откакто те изпъди
от рая кротко Бог, без нищо да ти каже.
Почувства се навън съвсем като прокажен
и само този пръст отчаяно повдигаш,
когато зърнеш друг, че рая е постигнал.
Измисляш имена, изправяш се на пръсти
да видиш онзи там - как ревностно се кръсти
и как го пусна Бог. На теб нали отказа?
И в бедната душа надига се омраза,
защото ей го на - досущ на теб прилича,
но явно онзи - Бог - по-силно го обича.
Едно небе над нас, което право съди,
а ти и тук, и там се имаш за изпъден
и черно-бял вървиш, и съдиш в черно-бяло,
но Бог не ти е крив. Той в цвят ни е създавал.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
