limeruna (Йоана)
564 3371
7.01.2018 г., 22:09 ч.

Птицата сняг 

  Поезия
411 1 7


Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена, 
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели. 

 

Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена, 
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството.
Безцветни пера, пропускащи вятъра – дишам дълбоко, 
снежинка в театър на носа на смъртта, взела ми дрехите. 

 

И диша дълбоко, но аз съм край нея в обвивка пречупена, 
същност е волята и се стапям към нея в дневните шумове.   
Дъждът ме вали, мъглата се стели, попивам в смъртта, 
напускам си формата и ставам на повей. Птицата сняг. 


Чупиш и питаш, питаш и чупиш, вечност е чудото,  
същността е водата, излей се в света, смъртта е научена. 
Всички сме птици, а тя ни привиква, трохичка получена
и вече си вятър – това са мечтите. Любов към безумното.
 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
    животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. "
    ей, прекрасно казано....Поздрав за отново хубав стих!
  • Много ми хареса. Необичайни образи❄❄🌹
  • Знаеш ли,Йоана,според мен върхът на твоя талант е в поезията!Възхищавам се на дългите изискани и незагубващи ритъма си стихове с много съдържание!...Тях възприемам много по-лесно от есетата ти...Въобще си много добра във всичко,но нали е и затова превъзходната степен-да прецени най-най-по!
  • Хареса ми най-много тук:
    "И диша дълбоко, но аз съм край нея в обвивка пречупена,
    същност е волята и се стапям към нея в дневните шумове.
    Дъждът ме вали, мъглата се стели, попивам в смъртта,
    напускам си формата и ставам на повей. Птицата сняг."

    Красива и извисена поетичност, която аплодирам силно!
  • Отново ни радваш с прекрасен стих, Йоана! Поздравления и аплодисменти!
  • Напуснеш ли формата това е любов към безумното.
    Поздрав!
  • "Дъждът ме вали, мъглата се стели, попивам в смъртта,
    напускам си формата и ставам на повей. Птицата сняг...
    Всички сме птици, а тя ни привиква, трохичка получена
    и вече си вятър – това са мечтите. Любов към безумното."

    ОКО на поетичния текст! "Всички сме птици", но прочитайки и тази твоя творба осъзнах, че ти, Йоана, си Птица долетяла от друго измерение на Поезията. Поздравявам те за това изключително стихотворение!
Предложения
: ??:??