Patrizzia (Надежда Ангелова)
2259 18507
13.12.2020 г., 10:49 ч.  

Птича душица 

  Поезия
251 6 12

Кърпи небето, с иглите си ледни,
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.

 

Бърза старица, с прегърбено тяло,
за да постопли премръзнали пръсти.
Днес на пазара преминаха вяло,
много зяпачи. И доста чевръсти.

 

Блъсване силно, прикрита закана,
гъста тълпа, като кал я залива.
Чантата нейна, протрита остана,
в нѐчии ръце, нечовешки, грабливи.

 

И занемяла озърна се плахо –
птича душица, а тялото слабо.
Капнаха няколко съ̀лзи и спряха.
Като парите броени – за хляба.

 

Тътри нозете си, сред минувачи,
хлъзва я локва, миг-два и ще падне...
С котката тихо  нощес ще поплаче,
че е душата й жадна и гладна...
 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??