Птича душица
Кърпи небето, с иглите си ледни,
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло,
за да постопли премръзнали пръсти.
Днес на пазара преминаха вяло,
много зяпачи. И доста чевръсти.
Блъсване силно, прикрита закана,
гъста тълпа, като кал я залива.
Чантата нейна, протрита остана,
в нѐчии ръце, нечовешки, грабливи.
И занемяла озърна се плахо –
птича душица, а тялото слабо.
Капнаха няколко съ̀лзи и спряха.
Като парите броени – за хляба.
Тътри нозете си, сред минувачи,
хлъзва я локва, миг-два и ще падне...
С котката тихо нощес ще поплаче,
че е душата й жадна и гладна...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
