5.07.2021 г., 22:48

Птиците

1.1K 0 0

Нима можеха те да познаят

копнежа ми по това

Гарван вътрешностите ми да разкъсва

вплел вечното си слово, като досаден

спътник.

 

И можеха ли да се досетят, за тайните ми

и скрити намерения, относно всичко,

което съм и което ще стана,

без света да знае в кой цвят

възнамерявам да го облека на този ден.

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)

 

М. 2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...