5.07.2021 г., 22:48

Птиците

1K 0 0

Нима можеха те да познаят

копнежа ми по това

Гарван вътрешностите ми да разкъсва

вплел вечното си слово, като досаден

спътник.

 

И можеха ли да се досетят, за тайните ми

и скрити намерения, относно всичко,

което съм и което ще стана,

без света да знае в кой цвят

възнамерявам да го облека на този ден.

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)

 

М. 2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...