Птиците на спрялото ни бъдеще
Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло,
им даде слънцето.
Остави ти съня им.
Да избираш...
дали да те сънуват много дълго,
докато песента ми
композираш.
Легато снеговете ми отнесени
затоплят семената
за танцуване,
а ледените къщички са смешни.
Не чувстваш ли?
Целувам те.
Целувай ме!
По ръбчето на тихата ти жажда
капчуците завинаги ще дойдат
и птиците, които ни прераждат
ще бъдат разточителни
и пойни...
Тревичките събудени и смели
зеления ни глад
ще пренаситят,
но само ако имаш
намерение -
след арфата им обич да опиташ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
