Птиците на спрялото ни бъдеще
Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло,
им даде слънцето.
Остави ти съня им.
Да избираш...
дали да те сънуват много дълго,
докато песента ми
композираш.
Легато снеговете ми отнесени
затоплят семената
за танцуване,
а ледените къщички са смешни.
Не чувстваш ли?
Целувам те.
Целувай ме!
По ръбчето на тихата ти жажда
капчуците завинаги ще дойдат
и птиците, които ни прераждат
ще бъдат разточителни
и пойни...
Тревичките събудени и смели
зеления ни глад
ще пренаситят,
но само ако имаш
намерение -
след арфата им обич да опиташ.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е!
-
Благодаря ти, Иван - хубав ден ти желая!
-
Много обич и нежност има в стиховете ти. Красиви неповторими картини... Поздравления, Райна!
-
Винаги с уважение и възхита, Младене!
-
"По ръбчето на тихата ти жажда
капчуците завинаги ще дойдат
и птиците, които ни прераждат
ще бъдат разточителни
и пойни...
Тревичките събудени и смели
зеления ни глад
ще пренаситят,
но само ако имаш
намерение -
след арфата им обич да опиташ."
Много поезия има тук. Много. Прехласнах се!
П.П. Благодаря ти, че коментира "Оцеляване" и го постави в Любими.
Да ти е много успешна новата седмица, Райна! -
Благодаря ти, Гоше!
-
Ооо, много красиво и нежно!
Поздравявам те 🌹 -
И аз обичам думите, с които творите. Вие сте най-чувствителната публика!
-
Разкош, Райне!
Обичам поезията ти! -
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
капчуците завинаги ще дойдат
и птиците, които ни прераждат
ще бъдат разточителни
и пойни...!