Пулсират... зимите
Пулсира лятото по тротоарите -
сърце на синя птица под снега.
Трепери зимата във своето
окъсано от времето
легло.
Да, тя живее в стая и без парно,
нерядко закъснява
с наема.
Рисува,
жадно пие вино,
тя, зимата - художничка на
двайсет.
Мечтае сутрин пред кафето
за някаква усмихната
потайност,
в която ще я заведе
човекът,
Човекът, изтъкан от крайности.
А той е онзи тип от "Шипка",
ще го намериш всеки ден след пет.
Брадясал, сам
пред чаша водка,
на масата до бара,
точно вдясно.
Той пише нещо във тефтер,
той гледа хората в краката -
обувките им си приличат...
обути хора без лица.
И шалове, и шапки
зимни,
балтони, черни като сняг...
и черни копчета
изкочили
от някакъв шивашки свят.
Да, копчета в кутии най-различни,
шивачите ги имат в изобилие -
защото да се закопчаеш важно е
и важно е да бъдеш
закопчан...
"Обувки с връзки,
ЗАкопчани,
палта и копчета проклети,
а искам целият да се развържа -
навън да тръгна
РАЗкопчан!
Но вятърът веднага ще ме срита
и няма да ме пита дали искам
във пролет да обичам нея...
момичето, което идва в
девет.
Да, тя е млада, някъде на двайсет -
не мога да я заговоря.
Очите й са... като зимата,
не, не студени,
а красиви.
Потъваш в тях като във сняг -
сняг пухкав, мек
като желание...
А аз какво съм -
просяк на четирсет...
По дяволите да вървя, приятел!"
И пише странникът, и разговаря
със зимата,
със пролетта си,
пие.
Ще дойде ли момичето от зима?
Жив гроб,
жив свят...
несрещнатост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
