Пусни ме във съня си.
Душата си във твоята да приютя.
Във вените ти да се влея.
Да се превърна в звук
от нежния им ромон...
В сърцето ти да си намеря
кът удобен.
Из мислите ти да се поразходя.
Да ги погаля
и да им оставя спомен...
Крилата на мечтите ти
да бъда.
Зората щом прегърне те,
аз тихо ще си тръгна.
А после, ако можеш,
забрави ме.
В душата ти аз вплетох
своето име...
© Мариета Вълчева Всички права запазени