Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето.
Пресъхнали са езерата, мъртви.
Няма песен за празните дървета,
Няма помен от зелените поля.
Отвени са и последните следи
От пръсти по кожата, смеха
От досег с плътта, радостта.
Остава само празнота.
Тишината се спуска, настъпва нощта,
А след нея безросното утро, изтъркулва се в жарта…
…на празната душа.
© Ели Всички права запазени