Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето.
Пресъхнали са езерата, мъртви.
Няма песен за празните дървета,
Няма помен от зелените поля.
Отвени са и последните следи
От пръсти по кожата, смеха
От досег с плътта, радостта.
Остава само празнота.
Тишината се спуска, настъпва нощта,
А след нея безросното утро, изтъркулва се в жарта…
…на празната душа.
© Ели All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
